You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 3]

1 Кафенето on Пет Апр 16, 2010 3:22 pm


Това беше кафенето в мола.Заведението бе обзаведено по последна мода.В него можеше да се идва за по едно кафе или пък за хапване.

Свободно РП!

[/color]



Последната промяна е направена от Кристофър Дженкинс на Съб Яну 14, 2012 9:16 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Вижте профила на потребителя http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

2 Re: Кафенето on Нед Апр 18, 2010 12:01 pm

Умиращ от скука, Алекзандър реши да изпие по нещо.Той влезе в едно кафене, където всички места бяха заети.Е, откри се едно място, което май беше единственото свободно.Алек го зае веднагически и си поръча една кола.Докато чакаше тя да пристигне, Уинчестър започна да обмисля какво да прави...може да мине със един скейтборд по стръмните места...хоби!Колата на микстърът пристигна и той отпи една голяма глътка.Беше му много приятно да се освежи със студената и газирана напитка.Вратата се отвори бавно и в кафенето влезе момиче с кестенява коса.По миризмата Алекзандър съдеше, че е вампир.

Вижте профила на потребителя

3 Re: Кафенето on Нед Апр 18, 2010 12:22 pm

Aшли искаше да се освежи в един горещ ден и отиде до близкото кафене. Когаот лвезе вътре я полъхна студен вятър от климатика и навсякъде беше пълно. Имаше само една маса, която беше заета от едно умислило се момче, което пиеше кола. Тя отиде до него
- Здравей! Аз съм Ашли. Може ли да седна тук. - момчето явно не я беше забелязало, защото му отне време да тоговори.
- Ъъъъ ... да разбира се. Аз съм Алек, Алек Уинчестър. - той се усмихна и Ашли също. Дойде сервитьора и момичето също си поръча кола. Тя беше полу вампир и можеше да пие и спи, но не и да яде и тъгува. МОжеше да обича и да се радва и да усеща.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Кафенето on Нед Апр 18, 2010 12:52 pm

След като Ашли седна, и Алекзандър се представи настъпи мълчание.
-На колко години си?
-Седемнадесет...-отвърна Ашли.
Е, нямаше смисъл да се крие, че са вампири и т.н.Само дето Алекзандър можеше да се превръща и във вълк...
-От колко време си в Мистик Фолс?-попита микстърът.
Той все още преценяваше момичето пред него, и не смееше да покаже онази веселяшка усмивка.Алекзандър направи знак на сервитьорката, за да си поръча нещо и Ашли.

Вижте профила на потребителя

5 Re: Кафенето on Нед Апр 18, 2010 1:03 pm

Aшли каза на колко години изглежда, но беше на много повече. Тя не искаше да каже на колко години е докато не разбере какъв е Алек. Той `и миришеше на вълк и върколак.
- Ами тук съм от 1месец и доста ми харесва. Ти на колко си и от колко време си тук? - колата на Ашли пристигна и тя жадно отпи. Алек беше симпатиче и очите у бяха кафеви и замечтани като нейните.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Кафенето on Нед Апр 18, 2010 1:56 pm

-Тук съм от около месец и половина.И съм на 2346...много млад, а?-при тези думи Алекзандър избухна в смях, а за момент очите на Ашли се разшириха-Да, вампир съм.Но мириша и на мокро куче, нали?Това е, защото съм микстър.Виждам, че и ти не си човек!
Уинчестър спря да се смее и отпи от колата си.Е, Ашли му изглеждаше симпатична, и момчето щеше да каже чао на студения Алек.
-Човешките ми години са осемнадесет...Ти вампир или полу-вампир си?-попита набързо Алекзандър и продължи да съцерзава момичето пред него.
-Полу-ва...
-Трябва да тръгвам!-заяви Алекз прекъсвайки момичето.
Той извади парите, плати си колата и с бърза крачка излезе от кафенето.

Вижте профила на потребителя

7 Re: Кафенето on Пон Апр 19, 2010 12:12 pm

Алек беше миксър и беше вампир като нея е и вълк, но това е друго.
- Аз съм на 157. Полу... - Ашли тъкмо щеше да довърши изречението и
- Довиждане. Сметката моля. - Алек беше мистериозен и бърз.
- Чакай, поне ми дай номера си. - момчето се обърна и ...

Вижте профила на потребителя

8 Re: Кафенето on Вто Апр 20, 2010 10:01 am

Вече беше слязла от самолета и дойде в кафенето.То беше доста променено от последния път в който Мелиса беше в града.
-Мистик Фолс.-въздъхна Мелиса.
На съседната маса дотича едно момиченце и каза на майка си,че се е порязало.Тогава Мелиса усети колко ароматно мирише тя,но веднага стана и излезе.
-Не ти понася а?-Мелиса се обърна и видя стария си "приятел" Дан.
-Какво правиш тук?-попита тя и беше готова за бой
-По полека красавице!Видяхте и исках да те поздравя.Как беше малкото ти пътешествие?
-Дан!Какво искаш?-Мелиса го погледна в очите и разбра какво иска от нея.
-Вече знаеш.
-Да,но никога няма да го получиш Дан!Сега ме извини!-Мил изчезна от погледа на натрапника.

Вижте профила на потребителя

9 Re: Кафенето on Вто Апр 20, 2010 2:20 pm

Мел дойде отново в кафето,защото имаше чуство,че трябва да е тук.Тя седна и си поръча една чаша вода.Започна да гледа другите хора когато някой зад нея я потупа по рамото.
-Мел!-извика някой и Мелиса се обърна.
-Мирилин!-тя прегърна сестра си.
-Какво правиш в Мистик Фолс?-попита тя и седна на масата
-Ами дойдох да те видя.-излъга Мелиса
-Как беше пътеществието?
-Прекрасно!Кажи ти как прекара времето си тук?...

Вижте профила на потребителя

10 Re: Кафенето on Вто Апр 20, 2010 2:28 pm

-Ами аз какво правих?Мищо интересно.
Не бях виждала сестра ми от две години.Липсваше ми много и ми беше доста голяма опора в живота, нищо че беше малко по-малка от мен.Обичах я повече от живота си бих направила всичко за нея.
-Е ти какво правеше докато мен ме нямаше?-попитах аз и се усмихнах.

Вижте профила на потребителя

11 Re: Кафенето on Вто Апр 20, 2010 2:37 pm

-Ееее много неща.Обиколих почти целия свят.Запознах се с много хора и се научих да съм вегетарианка,но и доста проблеми създадох.-каза Мел и сведе глава надолу.
-Какво?-Мерилин явно беше нетърпелива
-Помниш ли,че по новините преди една година съобщиха,че е имало нападение от животно и,че има много жертви?-попита Мел сестра си
-Да и какво?
-Животното бях аз.Бях гладувала доста време и.....просто исках да се нахраня.-Мелиса погледна сестра си...

Вижте профила на потребителя

12 Re: Кафенето on Чет Апр 22, 2010 5:11 pm

С Мелиса влязохме в кафето и седнахме на една от масите една от сервитиорките дойде ипопита какво ще искаме.Аз си поръчах едно кафе и изчаках Мел да каже какво иска.На искатина не беше чак толкова хубавод да си вампир щом не може да се храниш но поне можеха да пият до колкото си спомням.
- Е какво ще пиеш аз черпя ? - усмихнах се и продължих да я гледам.Очите и бяха красиви беше съвършенна.Но не исках да бързам,а и тя едвали би харесала някой като мен.Нямаше смисъл да опитвам.А и сигорно вече си имаше някой вампир в който е влюбена,а аз съм просто нов приятел.За това просто реших да спродължа да я гледам докато не ме реши за ненормален и не си отиде.

Вижте профила на потребителя

13 Re: Кафенето on Чет Апр 22, 2010 5:48 pm

-Аз?Нищо мерси.-аз отпратих сервитиорката която гледаше Джаксън като запленена.-Защо все ме гледаш?
-Не знам харесва ми да гледам как променяш цвета на очите ти.-отвърна той и ме погледна отново.
-Хм...Добре и аз ще те гледам.-двамата се гледахме дълго докато аз не се отказах.-Добре ти печелиш.
-Разкажи малко за себе си.Какво правеше преди?

Вижте профила на потребителя

14 Re: Кафенето on Чет Апр 22, 2010 6:20 pm

- Ами преди да дойда тук както ти казах работех бях аммм...така де имах фирма тоест тя беше на баща ми но след като последното момиче в което бях влюбен уби него,майка ми и сестра ми останах само аз и дядо ми преди няколко месеца той почина и се оказа че съм получил цялата фирма оставих един от най-доверените ми хора да се оправя с него и да убира всичката слава аз исках само да ми плаща нещо като наем за живота който му дадох.Но сега това е минало вече съм тук. - усмихнах се и нарочно не спрях да я гледам.
- Ами ти ? Каква е твоята история ? И къде е любимия ти ? Питам защото се съмнявам толкоа красиво момиче да е само.

Вижте профила на потребителя

15 Re: Кафенето on Пет Апр 23, 2010 3:42 am

-Любим?Нямам.-казах аз,а той не спря да ме гледа.
-Нямаш?-попита той
-Да нямам.Та моето семейство е едно от основателите на този град.Когато трябваше да се женя годеника ми умря спасявайки мен.И после от нищото се появи една жена която ме дари с вечен живот.От тогава аз обикалям света за да я търся.Имах една верига магазини за дрехи,но я продадох и се преместих тук.Сега така да се каже съм на дълга почивка.Мисла да се отдам на дългия ми живот който ме чака.-аз му разказах и го погледнах с периферното си зрение.Той продължаваше да ме гледа.Защо ли?Сервитиорката дойде и донесе кафето на Джаксън.Тя не си тръгна докато аз пак не я отпратих.Tой започна да си пие кафето когато без да иска се одраска и имаше малко кръв.Нещо в мен започна да се надига и усетих,че зъбите ми се показват затова си тръгнах.
-Аз....Трябва да тръгвам.-казах аз и излязох

Вижте профила на потребителя

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 3]

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите