1
Големите скали on Пет Апр 16, 2010 4:49 pm
Кристофър Дженкинс
Вампир
First topic message reminder :
Свободно РП!
Свободно РП!
Иди на страница : 1, 2
Съобщение [Страница 2 от 2]
1
Вампир
16 Re: Големите скали on Пон Апр 26, 2010 7:16 pm
Кагана Колдан
Демон
Само лек повей на вятъра,силен плясък на крила. След като се обърна една дама слагаше черни ръкавици на ръцете си и сякаш зад нея нещо се движеше но изчезна. Погледа и бе спокоен и невинен. Носеше черна пола и бяла блуза,която бе много феерна и от коприна,която не прозираше. Тя бавно се доближи и каза:
-Та...ще скачаш ли?
Попита тя като леко се усмихна но погледа и не изразяваше нищо никаква емоция дори за миг. Само закопча копчето на ръкавицата и отметна русата си коса на зад.
-Та...ще скачаш ли?
Попита тя като леко се усмихна но погледа и не изразяваше нищо никаква емоция дори за миг. Само закопча копчето на ръкавицата и отметна русата си коса на зад.
17 Re: Големите скали on Пон Апр 26, 2010 7:22 pm
Неферет Хоук
Микстър
Брой мнения: 6
Join date: 26.04.2010
Местожителство: Somewhere between the vikings you might find me ...
Информация за героя
Дарба: Хипноза
Репутация:
(0/0)
Join date: 26.04.2010
Местожителство: Somewhere between the vikings you might find me ...
Информация за героя
Дарба: Хипноза
Репутация:
(0/0)- Такова намерение имах. - призна Неферет, като се изправи и напусна бдителната си стойка за скок, след което тръсна тъмната си коса с цвят на кестен. Пронизителните й преценяващи сиви очи веднага се фокусираха върху новодошлата. - Но се отказах. После не ми се качва обратно. - усмихна се, ако лекото помръдване на краищата на устните й можеше да се счете за усмивка, разбира се. Приближи се на няколко крачки. Късата ефирна рокля, която носеше, плющеше от вятъра. Хоук подаде ръка колебливо.
- Аз съм Неферет Хоук. - представи се тя, като отметна коса нервно. Беше й стар навик. - Току-що пристигнах в града. - обясни лаконично, след което попита:
- А ти как се казваш?
- Аз съм Неферет Хоук. - представи се тя, като отметна коса нервно. Беше й стар навик. - Току-що пристигнах в града. - обясни лаконично, след което попита:
- А ти как се казваш?
18 Re: Големите скали on Пон Апр 26, 2010 7:45 pm
Кагана Колдан
Демон
Хвана ръката кожените и ръкавици леко проскърцаха от допира на гладките ръце на жената. Очите на Каг сякаш пробляснаха леко в червено но след това бяха сини небесно сини. Тя кимна и каза:
-Аз съм Кагана Колдан,макар че през годините се казвах по различен начин.
Въздъхна бе като човек,нежна и почти крехка но винаги това бе ужасна заблуда и всеки си патеше от това. Тя кимна и каза:
-Хубаво е тук винаги е било хубаво,кой вятър те довя...
След това задържа ръката и каза:
-И си не обикновена миришеш на куче и на кръвопиец едновременно.
-Аз съм Кагана Колдан,макар че през годините се казвах по различен начин.
Въздъхна бе като човек,нежна и почти крехка но винаги това бе ужасна заблуда и всеки си патеше от това. Тя кимна и каза:
-Хубаво е тук винаги е било хубаво,кой вятър те довя...
След това задържа ръката и каза:
-И си не обикновена миришеш на куче и на кръвопиец едновременно.
19 Re: Големите скали on Пон Апр 26, 2010 7:53 pm
Неферет Хоук
Микстър
Брой мнения: 6
Join date: 26.04.2010
Местожителство: Somewhere between the vikings you might find me ...
Информация за героя
Дарба: Хипноза
Репутация:
(0/0)
Join date: 26.04.2010
Местожителство: Somewhere between the vikings you might find me ...
Информация за героя
Дарба: Хипноза
Репутация:
(0/0)Неферет се обърна със стряскащо рязко движение. Това й беше отдавнашна мъка - смесеното й родословие. Заради това и вампирите, и върколаците я мразеха и определено беше болна тема.
- Майка ми не е... не беше куче. Нито баща ми беше кръвопиец. - почти изсъска тя, присвила зеници като змия.
След малко се овладя.
- Съжалявам. Починаха преди пет години, не знам как, и от тогава съм направо бясна и не мога да си намеря място. Пък и е гадно да си смесица от две враждуващи раси. Никой не те обича. - звучеше като най-обикновено момиче с проблемно семейство. Пък и аз винаги съм си била такава, помисли си Неферет. Винаги беше живяла ден за ден. Беше живяла сякаш това е всеки ден й е последен, а мечтаеше така, сякаш вечността е пред нея.
- А ти какво си? - попита момичето без притеснение, сякаш питаше колко е часа. - Непознато ми е... не съм виждала други като теб. - тя се замисли за секунда. - Всъщност, може би съм виждала, но беше много отдавна...
- Майка ми не е... не беше куче. Нито баща ми беше кръвопиец. - почти изсъска тя, присвила зеници като змия.
След малко се овладя.
- Съжалявам. Починаха преди пет години, не знам как, и от тогава съм направо бясна и не мога да си намеря място. Пък и е гадно да си смесица от две враждуващи раси. Никой не те обича. - звучеше като най-обикновено момиче с проблемно семейство. Пък и аз винаги съм си била такава, помисли си Неферет. Винаги беше живяла ден за ден. Беше живяла сякаш това е всеки ден й е последен, а мечтаеше така, сякаш вечността е пред нея.
- А ти какво си? - попита момичето без притеснение, сякаш питаше колко е часа. - Непознато ми е... не съм виждала други като теб. - тя се замисли за секунда. - Всъщност, може би съм виждала, но беше много отдавна...
20 Re: Големите скали on Пон Апр 26, 2010 8:02 pm
Кагана Колдан
Демон
Усмихна се тя най-добре знаеше,какво е да не бъдеш приемана от хората никога,дори и като ангел не я обичаха,защото беше прекалено справедлива. Тя леко премигна и каза:
-Обичам да казвам за себе си,че съм паднал ангел...
Засмя се и каза:
-Макар,че съм повече демон от колкото ангел...
Леко мина през очите си тъкмо бе закусвала и в небето се носеха черни пеперуди,след това каза:
-Мен хората никога не са ме обичали,родена съм да помагам но сам пленена от завист. Тук обич няма.
Въздъхна и каза:
-Не познавам обичта освен когато се храня с нея,хората я правят по красива в мислите си.
-Обичам да казвам за себе си,че съм паднал ангел...
Засмя се и каза:
-Макар,че съм повече демон от колкото ангел...
Леко мина през очите си тъкмо бе закусвала и в небето се носеха черни пеперуди,след това каза:
-Мен хората никога не са ме обичали,родена съм да помагам но сам пленена от завист. Тук обич няма.
Въздъхна и каза:
-Не познавам обичта освен когато се храня с нея,хората я правят по красива в мислите си.
21 Re: Големите скали on Вто Апр 27, 2010 6:43 am
Джесика Хафк
Демон
Брой мнения: 98
Join date: 19.04.2010
Местожителство: ... =)
Информация за героя
Дарба: Енергийни кълба
Репутация:
(15/100)
Join date: 19.04.2010
Местожителство: ... =)
Информация за героя
Дарба: Енергийни кълба
Репутация:
(15/100)Джесика бе лежала на леглото си цял ден,без да има някакви планове за по-нататък,но това й омръзваше.От друга страна тя нямаше какво друго да прави,тъй като от три дена не бе нападана от вещици.Жената тъпо гледаше тавана и броеше пукнатините по него.Отсреща й имаше голям прозорец,а около него черни и дебели пердета,които скриваха всички лъчи на слънцето ако бъдат използвани.Вятърът спокойно си влизаше в стаята на Джес през отворения прозорец и развяваше косите й.През главата на този демон минаваха сто мисли на веднъж и сякаш се бореха,коя да бъде обмислена по-напред.Беше много тихо,мъртва тишина.Това може би оправдаваше името на имението на Хафк.Изведнъж,зловещото спокойствие на Джесика бе прекъснато от натрапник.Черна гарга влетя в стаята й и започна силно да грачи.
-Теб съм те виждала някъде!-изсъска Хафк и бързо се изправи.
Тя си спомни проблемите,пречинени от това същество,тъй като не бе само птица,преди няколко дена.Докато Джес гледаше втренчено черното създание,то се шмугна обратно навън,грачейки с все сила.
-Няма да се измъкнеш!-Джесика сякаш го каза сама на себе си,а после се хвърли през прозореца,с цел да убие това нещо...
Жената бягаше доста дълго,просто искаше да види накъде ще отиде тази гарга.Птицата летеше доста бързо,но желанието на Джес да я проследи беше много силно,от където тя вадеше сили да бяга наравно с гаргата.Изведнъж нарушителят на безделието й се шмугна в едни скали и изчезна от погледа на Хафк.Тя се спря,а в погледа й ясно се различаваше злоба и нодоумение.
-Не съм бягала чак до тук,само защото нямам кавко да правя!-извика Джес и се втурна навътре,преседвайки миризмата на птицата.
Сега демонът не бягаше толкова бързо,защото по трасето й имаше доста скали,препречващи пътя й.За секудна,погледът й засече гаргата,която завиваше зад една скала.
-Ахаа..!-жената леко присви очи и се засили още пвоече.
Щом стигна до скалата,до която бе видяла птицата тя направи рязък завой,без да намаля скоростта си.Но това явно бе голяма грешка,тъй като тя се блъсна в две жени,стоящи на ръба на една скала и трите полетяха надолу.
-Какво подя...!-извика едната,озовавайки се долу,но изречението й бе прекъснато,тъй като Джес падна отгоре й.
-Ааа...Ти си демон?-Хафк повдигна веждите си,гледайки едната от непознатите,върху която бе паднала,право в очите.
-Също като теб!-тихо прошепна непознатата и претъркули Джесика на другата страна.
-Винаги ли блъскаш непознати от скали?-обади се другата,изтърсвайки късата си рокля.
-Съжалявам...Беше случайно,не целих това!-Джес метна косата си назад...
-Теб съм те виждала някъде!-изсъска Хафк и бързо се изправи.
Тя си спомни проблемите,пречинени от това същество,тъй като не бе само птица,преди няколко дена.Докато Джес гледаше втренчено черното създание,то се шмугна обратно навън,грачейки с все сила.
-Няма да се измъкнеш!-Джесика сякаш го каза сама на себе си,а после се хвърли през прозореца,с цел да убие това нещо...
Жената бягаше доста дълго,просто искаше да види накъде ще отиде тази гарга.Птицата летеше доста бързо,но желанието на Джес да я проследи беше много силно,от където тя вадеше сили да бяга наравно с гаргата.Изведнъж нарушителят на безделието й се шмугна в едни скали и изчезна от погледа на Хафк.Тя се спря,а в погледа й ясно се различаваше злоба и нодоумение.
-Не съм бягала чак до тук,само защото нямам кавко да правя!-извика Джес и се втурна навътре,преседвайки миризмата на птицата.
Сега демонът не бягаше толкова бързо,защото по трасето й имаше доста скали,препречващи пътя й.За секудна,погледът й засече гаргата,която завиваше зад една скала.
-Ахаа..!-жената леко присви очи и се засили още пвоече.
Щом стигна до скалата,до която бе видяла птицата тя направи рязък завой,без да намаля скоростта си.Но това явно бе голяма грешка,тъй като тя се блъсна в две жени,стоящи на ръба на една скала и трите полетяха надолу.
-Какво подя...!-извика едната,озовавайки се долу,но изречението й бе прекъснато,тъй като Джес падна отгоре й.
-Ааа...Ти си демон?-Хафк повдигна веждите си,гледайки едната от непознатите,върху която бе паднала,право в очите.
-Също като теб!-тихо прошепна непознатата и претъркули Джесика на другата страна.
-Винаги ли блъскаш непознати от скали?-обади се другата,изтърсвайки късата си рокля.
-Съжалявам...Беше случайно,не целих това!-Джес метна косата си назад...
22 Re: Големите скали on Вто Апр 27, 2010 12:25 pm
Кагана Колдан
Демон
Само помогна на момичето да се изправи,като отново се чу скърцащия звук на ръкавиците и каза:
-Никога не съм разбирала,защо някой някога гони нещо или някой...
Гаргата стоеше на дървото и оправяше черните си пера. Щом бе погледната размаха криле. Каг намести ръката си за да остави гаргата да кацне на ръката. След като кацна погали я по главата и се загледа в окото и. Усмихна се и каза:
-Вече няма да имаш проблеми!
Както я галеше по главата,леко я приближи до себе си и с едно движение прекърши вратът на гаргата. Леко я размята и небрежно я хвърли зад гърба си,след това изтупа леко ръце и каза:
-Когато не бягаш,не се блъскаш.
Констатира тя,погледна ръкавицата,бе леко изцапана,намръщи се и каза:
-Определено ще ми трябват нови,гадна гарга. Тя се обърна и каза:
-Довиждане имам работа!
Обърна се и си тръгна.
П.П:Не пиши от наше име!
-Никога не съм разбирала,защо някой някога гони нещо или някой...
Гаргата стоеше на дървото и оправяше черните си пера. Щом бе погледната размаха криле. Каг намести ръката си за да остави гаргата да кацне на ръката. След като кацна погали я по главата и се загледа в окото и. Усмихна се и каза:
-Вече няма да имаш проблеми!
Както я галеше по главата,леко я приближи до себе си и с едно движение прекърши вратът на гаргата. Леко я размята и небрежно я хвърли зад гърба си,след това изтупа леко ръце и каза:
-Когато не бягаш,не се блъскаш.
Констатира тя,погледна ръкавицата,бе леко изцапана,намръщи се и каза:
-Определено ще ми трябват нови,гадна гарга. Тя се обърна и каза:
-Довиждане имам работа!
Обърна се и си тръгна.
П.П:Не пиши от наше име!
Съобщение [Страница 2 от 2]
Иди на страница : 1, 2
Similar topics
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите