You are not connected. Please login or register

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down  Съобщение [Страница 1 от 3]

1 Морето... on Пет Апр 16, 2010 4:50 pm



Свободно РП!

Вижте профила на потребителя http://the-vampire-rpg.vampire-legend.com

2 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 4:24 pm

Едва преди няколко часа самолетът ми кацна в градското летище. Набързо си запазих стая в един хотел и помолих пиколото да занесе куфарите ми и излязох. Нямах търпение да се разходя и да видя старите си познати. Наех една кола и тръгнах към морето.
***

След няколко минути паркирах колата на крайморската алея. Слязох бавно и вдишах дълбоко. Вятърът разпиля косите ми и се заигра с рокличката ми. Събух обувките си и тръгнах бавно към плажната ивица. Вятърът продължаваше да роши дългите ми коси и да разваля прическата ми. Въпреки това ми беше хубаво... Стигнах до брега и оставих обувките си на пясъка. Седнах до тях и се загледах към безкрайната морска шир.
- Ах, как ми се иска сега да не бях сама... - прошепнах. Изправих се бавно и се заслушах в разбиващите се вълни...
Дочух нечий стъпки зад гърбът си. Първоначално не усетих никаква миризма, но когато стъпките се приближиха сгърчих носле с леко отвращение - миришеше ми едновременно на вампир и на ... ъм ... мокро куче... Обърнах се бавно и видях позната мъжка фигура...

Вижте профила на потребителя

3 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 4:30 pm

Алекзандър забави крачката и се загледа в морето.Беше му скучно и реши да се разходи из плажа.Отстрани видя женски силует...От една страна мирешеше приятно, а от друга не.
Уинчестър веднага разпозна момичето - Мегън Клийри.Алек се приближи към вампирката.
-Яя, кой бил тук.Мег..
-Алек...-отвърна сякаш на върпос Клийри.
Макар и отдавна, този спомен не беше мътен на Алекзандър.Помнеше точно как се запознаха.
-Мистик Фолс...добър избор!-при тези думи микстърът се засмя.

Вижте профила на потребителя

4 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 4:38 pm

Най-сетне компания - помислих си доволно ...
-Ами.. Реших да се върна... Стана ми скучно да обикалям наляво-надясно - засмях се в отговор. Не бях виждала Алек от почти.. ъъ десетина години. Но споменът за него пазех в себе си. Усмихнах се по скоро на себе си отколкото на него...
-Е, ще седнеш ли? .. Имаме да си разказваме много неща - погледнах го и се усмихнах
-Разбира се - Алекс се настани до мен. Поседяхме няколко минути в мълчание, след което той наруши тишината възцарила се помежду ни....

Вижте профила на потребителя

5 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 4:44 pm

-Е, кои бяха градовете, в които живееше?-попита Алекзандър.
Най-сетне той се усмихваше закачливо, което означаваше приятелско.Да, всеки от Мистик Фолс би казал, че той се шегува но както и да е.
-Хвана ли много гаджета?-при тези думи Уинчестър се захили, а Мег го сръчка в ребрата с лакътя си.
Клийри винаги му е била най-симпатична и най-забавна от всички.

Вижте профила на потребителя

6 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 4:55 pm

-Ох, питай къде не бях... Виена, Рим, Кайро, Кушадъсъ, Лондон, Мадрид, Ню Йорк, Вашингтон,... ДОста места обиколих, но Мистик Фолс си остава най-доброто местенце и с най-хубави момчета - намигнах му закачливо... - Но стига за моето хайтосване... Кажи сега не намери ли някое момиче което да ти допадне... И което няма опасност да схрускаш за закуска....
Излегнах се на пясъка и се загледах в Алек.... Интересно дали от светлината на залязващото слънце или имаше друга причина, Алек изглеждаше по-добре от всякога....

Вижте профила на потребителя

7 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 5:23 pm

Алекзандър сякаш за пръв път с вгледа толкова надълбоко в красивите зелени очи на Мег, и в красивото и лице.Няколко секунди Уинчестър я зяпаше, докато не осъзна, че му е заданен въпрос.
-Ъъъ да, открих си.Но тя май не ме ъъъ харесва...
Алек имаше впредвид точно Клийри.сега когато се вгледа в нея, наистина осъзна, че я харесва.Не, това не беше вампирската й красота.Но Мегън едва ли щеше да й направи някакво впечатление.Както и да е!Алекзандър се опита да не гледа толкова...както гледаше Меги и да си върне предишния безгрижен отговор.

Вижте профила на потребителя

8 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 5:30 pm

"Какво!? Моля.. той.. той.. Той си е намерил момиче" сърцето ми щеше да се пръсне от болка... Защо трябваше да стане така.... Тези десет години, прекарани в опит да забравя за него бяха пропиляни ...
Извърнах глава настрани за да скрия болката в очите си... Не исках той да я вижда. Станах от пясъка и се изправих до седнало положение, обвих ръце около коленете си и положих глава върху тях.
-Разкажи ми малко за нея - изрекох почти през зъби... Нямаше да понеса да слушам колко я обичал и колко му липсвала и как му се искало да бъде с нея... бля-бля-бля... Но се налагаше поне да попитам,. ако все още играех ролята на стара приятелка...

Вижте профила на потребителя

9 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 6:01 pm

Алекзандър въздъхна.Трябваше да й го каже.Сега!Е, естествено, чрез намеци.
-Ами...тя е много красива.Последно се видяхме преди около десет години, и много ми домъчня за нея.Тя ми беше единствената приятелка с която се забавлявам и съм се забавлявал много.Беше ми трудно...Но сега съм щастлив, че тя е тук и може би не ме харесва...И тя...тя...-Алек погледна към Мегън-Стои точно до мен...
Дали ще съжалява за тези думи - никой не знае!Но на Уинчестър му олекна.Сега си изля душата...Макар, че можеше Мегън да го намрази изведнъж...Алек се обърна да види реакцията й.

Вижте профила на потребителя

10 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 6:07 pm

-О, Алек... - колко ми улекна когато чух това... Завъртях се с лице към него и прошепнах - Винаги съм мечтала за този момент ... - Слънцето почти беше залязло и атмосферата на плажа беше станала доста романтична сякъш по поръчка. Приближих се до Алек и обвих ръце около кръста му. Най-сетне се чувствах на мястото си... Най-сетне след толкова години се чувствах щастлива. Вдигнах поглед към него и признах - Мислех да разкрия чувствата си към теб още преди да замина, но нямах смелост... Мислех, че ти ме възприемаше само като приятелка ... - макар и вампир, усетих как очите ми се напулниха със сълзи, който напираха всеки момент да потекът по страните ми.

Вижте профила на потребителя

11 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 6:19 pm

Алекзандър прегърна Мегън.Най-сетне се чувстваше свободен и щастлив.Нищо, ама нищо не му тежеше на душата.Сякаш отиваше в рая, където няма никакви проблеми.
-Сега всичко е нормално...Всичко е както и на двамата ни се иска...-прошепна съвсем доволно Уинчестър.
Той се загледа в морето, отразило червеникаво-оранжевия залез.Взе на ръце най-прекрасното същество в целия свят, именно Мег и тръгна към плажа.Вече стигнаха към по-дълбокото, където водата стигаше почти до брадичките им.Алек продължи влюбено да гледа Мегън Клийри.

Вижте профила на потребителя

12 Re: Морето... on Нед Апр 18, 2010 6:25 pm

Не ми пукаше, че най-новата ми рокля току-що подгизна... Важното беше, че Алек бе до мен... Обвих ръце около вратът му и долепих устни до неговите... Усещането беше прекрасно. Затегнах "хватката" около вратът му и започнах по-настоятелно да го целувам... Явно му беше приятно. Той обви ръце около талията ми и ме притисна по-плътно към себе си. Едва успях да прошепна:
-Обичам те Алек... Никога повече няма да се отдалеча от теб... - очите ми се насълзиха, и макар и да бяхме във водата усетих как една сълза се стече по бузата ми.

Вижте профила на потребителя

13 Re: Морето... on Пон Апр 19, 2010 6:02 pm

-Мег, всичко е наред...-прошепна Алекзандър и притисна по-силно Клийри към себе си.
Той не искаше никога този миг да свършва, да стоят така вечно...Когато за миг се пуснаха, за да се погледнат, Алек се потопи във водата и сякаш безследно изчезна.Само след миг той изникна на повърхността, прегърна Меги и заедно се гмурнаха.Беше му приятно...водата...Мегън...всичко.Отплаваха по-надълбоко, бяха си вампири и всичко си беше наред.Уинчестър прегърна момичето, сякаш ако я пусне тя ще избяга завинаги.

Вижте профила на потребителя

14 Re: Морето... on Вто Апр 20, 2010 11:56 am

Слънцето бе залязло отдавна, но Мег и Алек останаха във водата още дълго. Добре, че беше все още студено за разходки по плажа й нямаше много хора... наистина хора. Мегън се бе вкопчила в Алек и не се отделяше от него нито за секунда след случилото се преди по-малко от час... Поседяха във водата известно време, след което Мег, хванала Алек за ръка прошепна:
-Искаш ли да излезем на брега? - тя сплете ръце зад вратът му и го погледна с големите си очи с цвят на карамел.
-Тук не ти ли харесва?
-Ще привлечем вниманието на някого, най-вече на бреговата охрана... - Меги плъзна поглед по савършенното тяло на Алек, после с лек печал погледна към брега. Вглабени в "играта" си нито един от двама им не бе забелязъл колко навътре бяха влязли... Алек проследи погледът на Мег, обвъ ръце около кръста й и каза:
-Ще се наложи да продалжим навън - той се усмихна и двамата бавно тръгнаха към брегът. Няколко минути по-късно вече бяха на брегът. Вълните профължаваха да се разбиват в крайбрежните скали и да оставят следи по пясъка... Алек и Мег легнаха на пясъка. Меги довлоно положи глава върху гърдите на Алек и прошепна:
-Колко съм мечтала да седя с теб на брегът и да гледам как слънцето започва своят път по небето или как бавно се спуска по небето, оставяйки онази красива розова диря след себе си... - тя изви глава така, че да може спокойно да се взира в красивите очи на Алек, прокара пръст по устните му и се наддигна за да го целуне. В момента в който Мег долепи устни до тези на Алек, той се завъртя и застана над Мег.
***
След кратка размяна на прегрътки, целувки и подобни ласки двамата се отправиха към колата. Мег понечи да се качи на шофьорското място, но Алек я изпревари:
-Нека аз - усмихна ú се той. Мег кимна и се настани на седалката до него. - На къде? - попита кротко Алек и прегърна Мег с едната ис ръка.
-Не знам... - Мег бе изморена от вълненията през последните няколко часа. Тя отпусна глава назад и притвори очи. Лекият бриз галеше лицето ú и тя бързо заспа.

Вижте профила на потребителя

15 Re: Морето... on Нед Май 09, 2010 10:15 am

Днес времето беше мрачно и на небето нямаше следа от слънцето.Аз се разхождах по брега на морето и лек ветрец развяваше шала ми от коприна.Аз седнах на пясъка и се агледах в бурние вълни на морето.Главата малко ме наболяваше от вчерашния алкохол,но това сега не ме притесняваше.Сутринта ми се бяха обадили,че в Итака е имало нападнати хора.Полицията мисли,че са някои кучето болни от бяс,но аз знаех,че не това не са кучета,а кръвопиици.Явно има новородени вампири в този град и аз трябваше да се заема с това,но сега не можех да напусна Мистик Фолс.Взех си телефона и звъннах на приятеля си от Итака.
-Дейв?-попитах когато той ми отвори
-Кажи Мел!-приятеля ми говореше с леко дрезгав глас.
-Дейв няма да мога да дойда.Трябва да ти да се заемеш с това.
-Добре Мелс ще се погрижа.Ти не се тревожи.-когато той се съгласи,на мен ми олекна.
-Благодаря ти.Чао.-аз затворих и отново се загледах в морето.

Вижте профила на потребителя

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото  Съобщение [Страница 1 от 3]

Иди на страница : 1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите