1
Май.... стъф ;Д on Вто Апр 20, 2010 5:38 am
Крис Хелскрийм
Вампир
Брой мнения: 490
Join date: 18.04.2010
Age: 17
Местожителство: У Трг-тУуУ
Информация за героя
Дарба:
Репутация:
(10/100)
Join date: 18.04.2010
Age: 17
Местожителство: У Трг-тУуУ
Информация за героя
Дарба:
Репутация:
(10/100)First topic message reminder :
Такаам, вчера ми дойде странна муза да пиша и то точно в даскалУ, wtf?!? Тааа реших да се изложа, затова ще ги постна. Искам мнение (:
Без душа
Нека ви разкажа история една,
за едно момче
без
душа,
за момче без сърце,
за момче с тъжно лице.
И в тази
история
има момиче,
красиво, чисто като кокиче
с чиста душа, с
чисто
сърце
и винаги засмяно лице.
Били неразделни, тя и момчето,
щастливи,
безгрижни птички в небето,
но и много диви през нощта,
когато се
случила
и лоша беда.
Шовьорът пиян недиждал къде кара,
дори
човекът
невидял светофара,
последвали удар, а след това вик,
който
неможе да се опише със стих.
Тишина настъпила само за миг,
а след
това последвал и нов вик,
не вик, а писък в нощта проехтя
издаден
от момчето без душа.
С какво бе заслужил тази съдба,
тази
трагедия,
която го сполетя,
ридаеше притихнал в нощта,
самотното
момче
без душа.
Защо?
Сам в мракът аз стоя
и ридая
без
да спра
и проклинам този ден,
в който ти предаде мен.
Слепец
съм бил аз досега,
слепец голям, че да не разбера,
че всичко
казано
от теб било лъжа,
почти реална, но все пак лъжа.
Защо
сърцето
си аз неприкрих?
Защо пред теб го аз разкрих?
Защо предаде
ме
ти мен?
Защо се питам всеки ден?
Но отговор, аз знам не ще
получа,
просто
ще продължавам да се мъча,
всяка нощ и всеки ден,
докато
не
остане нищо от мен.
И отново страдам сам в нощта,
сам, самичък
без душа
и немога аз да спра,
да ридая в нощта.
Предател
Странни чувства се разбошуват в мен,
щом зърна момичето да минава край мен,
тези устни, тези коси,
ах господи, ще ме подлуди!
Щом видя я как пристъпва
към мен,
сърцето подскача, изкача от мен,
а щом ме погледне с
тези очи,
оставам в плен без да помръдвам дори.
Щом тази
нейна усмивка лицето и озари,
нещо в мен се надига, нещо в гърдите
гори,
немога да чувам, да виждам нищо друго дори
ах господи,
ще ме подлуди!
Но това не е история добра,
за което съдите по
написаното досега,
това е история за тъга, самота
причинени от
предателя, за приятел мислен дотогава.
Някога това прекрасно същество,
бе
закриляно под моето крило,
но тогава приятелят ми скъп,
ми
заби ножа в гръбът.
Той отне най-ценното за мен,
но се моля
някой ден,
да се върне тя при мен,
в някой топъл, слънчев ден.
До
тогава само аз ще наблюдавам,
тайничко ще се надявам,
да настъпи този ден,
да се върне пак при мен.
Таа това
са "нещицата". Приемам критики! ;)
Такаам, вчера ми дойде странна муза да пиша и то точно в даскалУ, wtf?!? Тааа реших да се изложа, затова ще ги постна. Искам мнение (:
Без душа
Нека ви разкажа история една,
за едно момче
без
душа,
за момче без сърце,
за момче с тъжно лице.
И в тази
история
има момиче,
красиво, чисто като кокиче
с чиста душа, с
чисто
сърце
и винаги засмяно лице.
Били неразделни, тя и момчето,
щастливи,
безгрижни птички в небето,
но и много диви през нощта,
когато се
случила
и лоша беда.
Шовьорът пиян недиждал къде кара,
дори
човекът
невидял светофара,
последвали удар, а след това вик,
който
неможе да се опише със стих.
Тишина настъпила само за миг,
а след
това последвал и нов вик,
не вик, а писък в нощта проехтя
издаден
от момчето без душа.
С какво бе заслужил тази съдба,
тази
трагедия,
която го сполетя,
ридаеше притихнал в нощта,
самотното
момче
без душа.
Защо?
Сам в мракът аз стоя
и ридая
без
да спра
и проклинам този ден,
в който ти предаде мен.
Слепец
съм бил аз досега,
слепец голям, че да не разбера,
че всичко
казано
от теб било лъжа,
почти реална, но все пак лъжа.
Защо
сърцето
си аз неприкрих?
Защо пред теб го аз разкрих?
Защо предаде
ме
ти мен?
Защо се питам всеки ден?
Но отговор, аз знам не ще
получа,
просто
ще продължавам да се мъча,
всяка нощ и всеки ден,
докато
не
остане нищо от мен.
И отново страдам сам в нощта,
сам, самичък
без душа
и немога аз да спра,
да ридая в нощта.
Предател
Странни чувства се разбошуват в мен,
щом зърна момичето да минава край мен,
тези устни, тези коси,
ах господи, ще ме подлуди!
Щом видя я как пристъпва
към мен,
сърцето подскача, изкача от мен,
а щом ме погледне с
тези очи,
оставам в плен без да помръдвам дори.
Щом тази
нейна усмивка лицето и озари,
нещо в мен се надига, нещо в гърдите
гори,
немога да чувам, да виждам нищо друго дори
ах господи,
ще ме подлуди!
Но това не е история добра,
за което съдите по
написаното досега,
това е история за тъга, самота
причинени от
предателя, за приятел мислен дотогава.
Някога това прекрасно същество,
бе
закриляно под моето крило,
но тогава приятелят ми скъп,
ми
заби ножа в гръбът.
Той отне най-ценното за мен,
но се моля
някой ден,
да се върне тя при мен,
в някой топъл, слънчев ден.
До
тогава само аз ще наблюдавам,
тайничко ще се надявам,
да настъпи този ден,
да се върне пак при мен.
Таа това
са "нещицата". Приемам критики! ;)
